Ванилин (Ванилин Гавраилов) Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137
Apr 2, 2007, 1:03 PM

КАТО ДЪРВЕТА

  Poetry
725 0 9

КАТО ДЪРВЕТА

 

 

След толкова безлични рани

си доизкърпваме кората –

накълцани, недоразбрани,

в живот, издухан като вятър…

 

A край самотните ни стволи

поредна есен ни попари.

Кълвач долита. За какво ли?…

Наблизо чуват се брадвари…

 

Не сме съвсем самотни тука –

отдолу подрастът пристига.

А нашите снаги пропукани

ще отпътуват на талига…

 

О, как ще грее топлината!

Ще стоплим нечия камина…

Каква по-истинска отплата

за спомените ни изстинали!…

 

 

Ванилин Гавраилов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0