КАТО ДЪРВЕТА
КАТО ДЪРВЕТА
След толкова безлични рани
си доизкърпваме кората –
накълцани, недоразбрани,
в живот, издухан като вятър…
A край самотните ни стволи
поредна есен ни попари.
Кълвач долита. За какво ли?…
Наблизо чуват се брадвари…
Не сме съвсем самотни тука –
отдолу подрастът пристига.
А нашите снаги пропукани
ще отпътуват на талига…
О, как ще грее топлината!
Ще стоплим нечия камина…
Каква по-истинска отплата
за спомените ни изстинали!…
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.
Благодаря! Поздрави и усмивки!
