Като езичник, който не подбира...
Като езичник, който не подбира
красивите слова, се чувствам днес.
И може би пред тебе губя чест,
и се разстройва звънката ми лира.
И може би пред тебе губя чест,
и в тихите съмнения, от срам,
не мога аз да вляза в твоя храм
и съм без дар, без жар, без блага вест.
Не мога аз да вляза в твоя храм
и грешникът се връща там, където
в началото е бил - и вяра с плам
да дири трябва сред поле проклето.
Излишните слова прогоних, ето...
Говори вече само в мен сърцето.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados
