11 jun 2009, 10:44

Като коприва 

  Poesía » Filosófica
578 0 1
Болна нощ раздира небесата,
задавен вятър кашля късолиния.
Прегракнал гарван моли за разпятие,
а луната се изгуби - във намиране.
...
Угасна покривът на татковата къща.
Във тази нощ последна - после падане...
Умирането винаги се връща,
със лихвите. Претъпкани от нямане.
А звездите посивяха и не падаха,
фиксиран чаках сбъдване - но ресто!
Желанията сляпо отшумяха, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Заличен Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??