Като коприва

Болна нощ раздира небесата,
задавен вятър кашля късолиния.
Прегракнал гарван моли за разпятие,
а луната се изгуби - във намиране.

...

Угасна покривът на татковата къща.
Във тази нощ последна - после падане...
Умирането винаги се връща,
със лихвите. Претъпкани от нямане.

А звездите посивяха и не падаха,
фиксиран чаках сбъдване - но ресто!
Желанията сляпо отшумяха,
като буря през Септември. Като детство.

Тогава си измислих ново утре,
лишено от спирали и затваряне,
но хората изглеждаха ми чужди
и облачно ми стана. От повтаряне.

...

Крещи градът. След него тишина,
по вятъра пристъпва самодива.
И чувстваш как убива есента
и сладкото горчи. Като коприва.

Накрая пак останахме с луната
(за вълци да говорим, не за прилив)
а болна нощ раздира небесата,
във здраво тяло всичко в мен изстина.