11.06.2009 г., 10:44

Като коприва

698 0 1

Болна нощ раздира небесата,
задавен вятър кашля късолиния.
Прегракнал гарван моли за разпятие,
а луната се изгуби - във намиране.

...

Угасна покривът на татковата къща.
Във тази нощ последна - после падане...
Умирането винаги се връща,
със лихвите. Претъпкани от нямане.

А звездите посивяха и не падаха,
фиксиран чаках сбъдване - но ресто!
Желанията сляпо отшумяха,
като буря през Септември. Като детство.

Тогава си измислих ново утре,
лишено от спирали и затваряне,
но хората изглеждаха ми чужди
и облачно ми стана. От повтаряне.

...

Крещи градът. След него тишина,
по вятъра пристъпва самодива.
И чувстваш как убива есента
и сладкото горчи. Като коприва.

Накрая пак останахме с луната
(за вълци да говорим, не за прилив)
а болна нощ раздира небесата,
във здраво тяло всичко в мен изстина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Заличен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....