Като крадец...

13 ene 2005, 23:59

Poesía

1596 0 0

Като крадец на слънчеви жълтици,
които през стъклото прелъстяват,
най-лудият от всички алхимици,
размесваш себе си в дима
на празника на маските тъдява,
преглъщайки във гърч Далечината,
която се излива в без-дома ти;
и Tя - секира на простора - пада.
А ти потъваш - пламъче в мъглата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Като крадец...

Искате да прочетете повече?

Propuestas