13 янв. 2005 г., 23:59
Като крадец...
Като крадец на слънчеви жълтици,
които през стъклото прелъстяват,
най-лудият от всички алхимици,
размесваш себе си в дима
на празника на маските тъдява,
преглъщайки във гърч Далечината,
която се излива в без-дома ти;
и Tя - секира на простора - пада.
А ти потъваш - пламъче в мъглата.
които през стъклото прелъстяват,
най-лудият от всички алхимици,
размесваш себе си в дима
на празника на маските тъдява,
преглъщайки във гърч Далечината,
която се излива в без-дома ти;
и Tя - секира на простора - пада.
А ти потъваш - пламъче в мъглата.
© Константин Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
