Като крадец...

13.01.2005 г., 23:59 ч.

Поезия

1318 0 0

Като крадец на слънчеви жълтици,
които през стъклото прелъстяват,
най-лудият от всички алхимици,
размесваш себе си в дима
на празника на маските тъдява,
преглъщайки във гърч Далечината,
която се излива в без-дома ти;
и Tя - секира на простора - пада.
А ти потъваш - пламъче в мъглата.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Като крадец...

Свързани произведения

Коментари

Предложения