vran_gran (Константин)
20 20
Jan 13, 2005, 11:59 PM

Като крадец... 

  Poetry
1594 0 0
Като крадец на слънчеви жълтици,
които през стъклото прелъстяват,
най-лудият от всички алхимици,
размесваш себе си в дима
на празника на маските тъдява,
преглъщайки във гърч Далечината,
която се излива в без-дома ти;
и Tя - секира на простора - пада.
А ти потъваш - пламъче в мъглата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин All rights reserved.

Random works
: ??:??