Като крадец...

Jan 13, 2005, 11:59 PM

Poetry

1444 0 0

Като крадец на слънчеви жълтици,
които през стъклото прелъстяват,
най-лудият от всички алхимици,
размесваш себе си в дима
на празника на маските тъдява,
преглъщайки във гърч Далечината,
която се излива в без-дома ти;
и Tя - секира на простора - пада.
А ти потъваш - пламъче в мъглата.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Като крадец...

Свързани произведения

Comments

Random works