Jan 13, 2005, 11:59 PM

Като крадец... 

  Poetry
1368 0 0
 Като крадец на слънчеви жълтици,
 които през стъклото прелъстяват,
 най-лудият от всички алхимици,
 размесваш себе си в дима
 на празника на маските тъдява,
 преглъщайки във гърч Далечината,
 която се излива в без-дома ти;
 и Tя - секира на простора - пада.
 А ти потъваш - пламъче в мъглата.

© Константин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??