Като мътен порой изтичат годините

22 may 2011, 12:51

Poesía » Otra

614 0 2

Ах, как неусетно се нижат годините!

Текат, като мътен порой

след дъжда.

Цветята цъфтят всяка пролет в градините,

но нашата младост, за жалост -

една.

Не смогнали още света да огледаме,

не сме се нарадвали

на младостта

и ето, че време е внуци да гледаме,

и вече дошла е при нас

старостта...

Щастливи години, кога сте отминали?!

Къде сте

вий, наши крилати мечти?!

Тъй бързо са топлите длани изстинали,

помръкнал е блясъкът

в нежни очи!...

Ах, как неусетно се нижат годините!

Като мътен порой изтичат годините!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

abagar (Васил Бориславов)

2011-05-23T19:09:32+03:00

Привет!
Поздрав с тази песничка за хубавия стих:
http://www.youtube.com/watch?v=Cp9FBMJSdCc&feature=related
Поздравления!!!
petertpetrov (Петър Петров)

2011-05-23T17:31:14+03:00

Харесва ми стихотворението.Но човешкият живот,изтичащ като буен поток, не е винаги и за всички "мътен порой" В него има и кристално бистри,чаровни преживявания...Нека живеем и със спомените за тях.