slava82 (Славка Любенова)
1 207

22 may 2011, 12:51

Като мътен порой изтичат годините

Poesía » Otra

747 0 2

Ах, как неусетно се нижат годините!

Текат, като мътен порой

след дъжда.

Цветята цъфтят всяка пролет в градините,

но нашата младост, за жалост -

една.

Не смогнали още света да огледаме,

не сме се нарадвали

на младостта

и ето, че време е внуци да гледаме,

и вече дошла е при нас

старостта...

Щастливи години, кога сте отминали?!

Къде сте

вий, наши крилати мечти?!

Тъй бързо са топлите длани изстинали,

помръкнал е блясъкът

в нежни очи!...

Ах, как неусетно се нижат годините!

Като мътен порой изтичат годините!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

abagar (Васил Бориславов)

Привет!
Поздрав с тази песничка за хубавия стих:
http://www.youtube.com/watch?v=Cp9FBMJSdCc&feature=related
Поздравления!!!

2011-05-23T19:09:32+03:00
petertpetrov (Петър Петров)

Харесва ми стихотворението.Но човешкият живот,изтичащ като буен поток, не е винаги и за всички "мътен порой" В него има и кристално бистри,чаровни преживявания...Нека живеем и със спомените за тях.

2011-05-23T17:31:14+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0