Като мътен порой изтичат годините
751
0
2
Ах, как неусетно се нижат годините!
Текат, като мътен порой
след дъжда.
Цветята цъфтят всяка пролет в градините,
но нашата младост, за жалост -
една.
Не смогнали още света да огледаме,
не сме се нарадвали
на младостта
и ето, че време е внуци да гледаме,
и вече дошла е при нас
старостта...
Щастливи години, кога сте отминали?!
Къде сте
вий, наши крилати мечти?!
Тъй бързо са топлите длани изстинали,
помръкнал е блясъкът
в нежни очи!...
Ах, как неусетно се нижат годините!
Като мътен порой изтичат годините!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
