22.05.2011 г., 12:51 ч.

Като мътен порой изтичат годините 

  Поезия » Друга
665 0 2
Ах, как неусетно се нижат годините!
Текат, като мътен порой
след дъжда.
Цветята цъфтят всяка пролет в градините,
но нашата младост, за жалост -
една.
Не смогнали още света да огледаме,
не сме се нарадвали
на младостта
и ето, че време е внуци да гледаме,
и вече дошла е при нас
старостта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Предложения
  • Белязах ти душата с незабрава и сянката си в стъпките ти вплетох. Два въглена горещи на раздяла в съ...
  • Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...
  • Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...

Още произведения »