Като мътен порой изтичат годините

22.05.2011 г., 12:51 ч.

Поезия » Друга

665 0 2

Ах, как неусетно се нижат годините!
Текат, като мътен порой
след дъжда.
Цветята цъфтят всяка пролет в градините,
но нашата младост, за жалост -
една.
Не смогнали още света да огледаме,
не сме се нарадвали
на младостта
и ето, че време е внуци да гледаме,
и вече дошла е при нас
старостта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

"Букварчето на дядо Валери"
Зарекох те

Белязах ти душата с незабрава и сянката си в стъпките ти вплетох. Два въглена горещи на раздяла в съ...
Не се забравя

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...
Страх

Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...

Още произведения »