Като мътен порой изтичат годините
744
0
2
Ах, как неусетно се нижат годините!
Текат, като мътен порой
след дъжда.
Цветята цъфтят всяка пролет в градините,
но нашата младост, за жалост -
една.
Не смогнали още света да огледаме,
не сме се нарадвали
на младостта
и ето, че време е внуци да гледаме,
и вече дошла е при нас
старостта...
Щастливи години, кога сте отминали?!
Къде сте
вий, наши крилати мечти?!
Тъй бързо са топлите длани изстинали,
помръкнал е блясъкът
в нежни очи!...
Ах, как неусетно се нижат годините!
Като мътен порой изтичат годините!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
