May 22, 2011, 12:51 PM

Като мътен порой изтичат годините

  Poetry » Other
749 0 2

 

 

Ах, как неусетно се нижат годините!

Текат, като мътен порой

след дъжда.

Цветята цъфтят всяка пролет в градините,

но нашата младост, за жалост -

една.

 

Не смогнали още света да огледаме,

не сме се нарадвали

на младостта

и ето, че време е внуци да гледаме,

и вече дошла е при нас

старостта...

 

Щастливи години, кога сте отминали?!

Къде сте

вий, наши крилати мечти?!

Тъй бързо са топлите длани изстинали,

помръкнал е блясъкът

в нежни очи!...

 

Ах, как неусетно се нижат годините!

Като мътен порой изтичат годините!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет!
    Поздрав с тази песничка за хубавия стих:
    http://www.youtube.com/watch?v=Cp9FBMJSdCc&feature=related
    Поздравления!!!
  • Харесва ми стихотворението.Но човешкият живот,изтичащ като буен поток, не е винаги и за всички "мътен порой" В него има и кристално бистри,чаровни преживявания...Нека живеем и със спомените за тях.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...