May 22, 2011, 12:51 PM

Като мътен порой изтичат годините

  Poetry » Other
746 0 2

 

 

Ах, как неусетно се нижат годините!

Текат, като мътен порой

след дъжда.

Цветята цъфтят всяка пролет в градините,

но нашата младост, за жалост -

една.

 

Не смогнали още света да огледаме,

не сме се нарадвали

на младостта

и ето, че време е внуци да гледаме,

и вече дошла е при нас

старостта...

 

Щастливи години, кога сте отминали?!

Къде сте

вий, наши крилати мечти?!

Тъй бързо са топлите длани изстинали,

помръкнал е блясъкът

в нежни очи!...

 

Ах, как неусетно се нижат годините!

Като мътен порой изтичат годините!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет!
    Поздрав с тази песничка за хубавия стих:
    http://www.youtube.com/watch?v=Cp9FBMJSdCc&feature=related
    Поздравления!!!
  • Харесва ми стихотворението.Но човешкият живот,изтичащ като буен поток, не е винаги и за всички "мътен порой" В него има и кристално бистри,чаровни преживявания...Нека живеем и със спомените за тях.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...