Като актриса в някой сериал,
до вчера лоша - днес добра,
прекрасно знам какво ми струва
да ме събужда пълната Луна.
Тогава всички маски са свалени,
гримът - изтрит, нали е през нощта,
изгризах ноктите, издирвам думи
и наругавам старата Луна.
Така си ближа раните навярно,
добре, че хладен дъжд ръми,
по навик, нощем се преструвам,
че някой с мен дъжда ще сподели.
Угасна сляпо уличната лампа,
Луната се засилва - преди скок,
небето ще използва – като рампа
и ще се втурне в звездния поток.
Това небе е толкоз голобрадо...
като принцеска рокля без брокат,
ще лягам, никого не чакам,
то, моето... е чист инат...
Ала прескача пулсът – вече сто
от думи, мисли, дъжд, звезди,
актрисо, лягай в тясното легло
и повече не споменавай за Луни...
© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados