Aug 7, 2009, 1:07 PM

Като на инат

  Poetry » Other
835 0 6

Като актриса в някой сериал,

до вчера лоша - днес добра,

прекрасно знам какво ми струва

да ме събужда пълната Луна.

 

Тогава всички маски са свалени,

гримът - изтрит, нали е през нощта,

изгризах ноктите, издирвам думи

и наругавам старата Луна.

 

Така си ближа раните навярно,

добре, че хладен дъжд ръми,

по навик, нощем се преструвам,

че някой с мен дъжда ще сподели.

 

Угасна сляпо уличната лампа,

Луната се засилва - преди скок,

небето ще използва – като рампа

и ще се втурне в звездния поток.

 

Това небе е толкоз голобрадо...

като принцеска рокля без брокат,

ще лягам, никого не чакам,

то, моето...  е  чист инат...

 

Ала прескача пулсът – вече сто

от думи, мисли, дъжд,  звезди,

актрисо, лягай в тясното легло

и повече не споменавай за Луни...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments

Comments

  • думички като мъниста
  • "и повече не споменавай за Луни..."

    Хареса ми...

  • Еее Страхотно е!
    Браво! Поздрави!
  • Тогава всички маски са свалени,
    гримът - изтрит, нали е през нощта,
    изгризах ноктите, издирвам думи
    и наругавам старата Луна.

    Прекрасна си, Сараби !
  • Хубав стих!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...