7.08.2009 г., 13:07

Като на инат

834 0 6

Като актриса в някой сериал,

до вчера лоша - днес добра,

прекрасно знам какво ми струва

да ме събужда пълната Луна.

 

Тогава всички маски са свалени,

гримът - изтрит, нали е през нощта,

изгризах ноктите, издирвам думи

и наругавам старата Луна.

 

Така си ближа раните навярно,

добре, че хладен дъжд ръми,

по навик, нощем се преструвам,

че някой с мен дъжда ще сподели.

 

Угасна сляпо уличната лампа,

Луната се засилва - преди скок,

небето ще използва – като рампа

и ще се втурне в звездния поток.

 

Това небе е толкоз голобрадо...

като принцеска рокля без брокат,

ще лягам, никого не чакам,

то, моето...  е  чист инат...

 

Ала прескача пулсът – вече сто

от думи, мисли, дъжд,  звезди,

актрисо, лягай в тясното легло

и повече не споменавай за Луни...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • думички като мъниста
  • "и повече не споменавай за Луни..."

    Хареса ми...

  • Еее Страхотно е!
    Браво! Поздрави!
  • Тогава всички маски са свалени,
    гримът - изтрит, нали е през нощта,
    изгризах ноктите, издирвам думи
    и наругавам старата Луна.

    Прекрасна си, Сараби !
  • Хубав стих!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...