27 ene 2008, 11:55

Като на кино 

  Poesía
443 0 7

Красиво плачем.

Сричаме наивно.

В съдбовен грях мълчим

съвсем като на кино.

Протягам устни,

нежно те целувам.

Отвръщаш ми горещо

с дъх на ябълково вино.

Невинни ласки търсят се в нощта.

И блика обич страстна,

прегърната от две тела.

Въздишки гонят се в тъмата.

И искри копнежът

с танца на душата.

Със слънчева усмивка

аз със тебе да се слея,

защото ти си моят Дон Кихот,

а аз съм твойта Дулцинея.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??