27.01.2008 г., 11:55 ч.

Като на кино 

  Поезия
445 0 7

Красиво плачем.

Сричаме наивно.

В съдбовен грях мълчим

съвсем като на кино.

Протягам устни,

нежно те целувам.

Отвръщаш ми горещо

с дъх на ябълково вино.

Невинни ласки търсят се в нощта.

И блика обич страстна,

прегърната от две тела.

Въздишки гонят се в тъмата.

И искри копнежът

с танца на душата.

Със слънчева усмивка

аз със тебе да се слея,

защото ти си моят Дон Кихот,

а аз съм твойта Дулцинея.

© Таня Кирилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??