Като на кино

27 янв. 2008 г., 11:55

Поэзия

444 0 7

Красиво плачем.

Сричаме наивно.

В съдбовен грях мълчим

съвсем като на кино.

Протягам устни,

нежно те целувам.

Отвръщаш ми горещо

с дъх на ябълково вино.

Невинни ласки търсят се в нощта.

И блика обич страстна,

прегърната от две тела.

Въздишки гонят се в тъмата.

И искри копнежът

с танца на душата.

Със слънчева усмивка

аз със тебе да се слея,

защото ти си моят Дон Кихот,

а аз съм твойта Дулцинея.

feia (Вилдан Сефер)

2008-01-28T11:44:29+02:00

Браво, Таня!
liliv (Лилия Велчева)

2008-01-27T14:09:15+02:00

Красиво плачем...с радостни сълзи...,нали? Щом вече имаш своя Дон Кихот,бъди щастлива Дулцинея!!!
Разведри ме твоето откровение,Таня...Благодаря ти,с обич!
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2008-01-27T14:08:38+02:00

Браво!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-27T13:56:06+02:00

Хубаво стихотворение, разкошен финал!
с обич ,Таня.
Довереница (Дочка Василева)

2008-01-27T13:55:36+02:00

"Отвръщаш ми горещо

с дъх на ябълково вино."
Senni (Силвия)

2008-01-27T12:06:47+02:00

Чудесно е, Таня!!!Финала е разкошен!!!Прегръщам те!!!
mradkova (Виолет Гаджева)

2008-01-27T12:01:56+02:00

!!!!
Със слънчева усмивка

аз със тебе да се слея,

защото ти си моят Дон Кихот,

а аз съм твойта Дулцинея.