Като на кино
Красиво плачем.
Сричаме наивно.
В съдбовен грях мълчим
съвсем като на кино.
Протягам устни,
нежно те целувам.
Отвръщаш ми горещо
с дъх на ябълково вино.
Невинни ласки търсят се в нощта.
И блика обич страстна,
прегърната от две тела.
Въздишки гонят се в тъмата.
И искри копнежът
с танца на душата.
Със слънчева усмивка
аз със тебе да се слея,
защото ти си моят Дон Кихот,
а аз съм твойта Дулцинея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
