Jan 27, 2008, 11:55 AM

Като на кино

  Poetry
571 0 7

Красиво плачем.

Сричаме наивно.

В съдбовен грях мълчим

съвсем като на кино.

Протягам устни,

нежно те целувам.

Отвръщаш ми горещо

с дъх на ябълково вино.

Невинни ласки търсят се в нощта.

И блика обич страстна,

прегърната от две тела.

Въздишки гонят се в тъмата.

И искри копнежът

с танца на душата.

Със слънчева усмивка

аз със тебе да се слея,

защото ти си моят Дон Кихот,

а аз съм твойта Дулцинея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...