Като на кино
Не ме обичай толкова наужким
с „Желая те” изтъркано до блясък.
Отдавна тези думи са ненужни
и краят на сюжета ми е ясен.
Не ми носи цветя – не е модерно.
Нима за тебе времето е спряло?
В последната ни нощ ще бъда в черно.
Прожектори! Започваме! Начало!
Ти сядаш срещу мен и ме поглеждаш.
В сценария е казано – въздишка.
Намръщвам се прикрито, изпод вежди.
Сълзи и драма май че са излишни.
Ще кажеш виц, но няма да се смея.
Изкуствено е, толкова фалшиво...
От пет години чужд живот живея!
От пет години страдам мълчаливо!
А ти не забелязваш. И едва ли
за мене ми помислил в суетата.
Отдавна гледаш чуждите сериали,
за теб съм просто мила непозната.
Достатъчно! Почивка! До след малко!
Сменете реквизита и декорите!
Историята толкова е жалка,
защото ние с тебе сме... актьорите.
© Яна Todos los derechos reservados