7.07.2013 г., 15:55

Като на кино

1.3K 0 17

Като на кино



Не ме обичай толкова наужким
с „Желая те” изтъркано до блясък.
Отдавна тези думи са ненужни
и краят на сюжета ми е ясен.
Не ми носи цветя – не е модерно.
Нима за тебе времето е спряло?
В последната ни нощ ще бъда в черно.
Прожектори! Започваме! Начало!
Ти сядаш срещу мен и ме поглеждаш.
В сценария е казано – въздишка.
Намръщвам се прикрито, изпод вежди.
Сълзи и драма май че са излишни.
Ще кажеш виц, но няма да се смея.
Изкуствено е, толкова фалшиво...
От пет години чужд живот живея!
От пет години страдам мълчаливо!
А ти не забелязваш. И едва ли
за мене ми помислил в суетата.
Отдавна гледаш чуждите сериали,
за теб съм просто мила непозната.
Достатъчно! Почивка! До след малко!
Сменете реквизита и декорите!
Историята толкова е жалка,
защото ние с тебе сме... актьорите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моля, дами - преустановете дрязгите, от спорове смисъл няма. Всичко се изясни, нека коментираме само и единствено произведението.
  • blackdahlia (Далия ): 31-07-2013г. 12:52
    Ана, крадецът вика: "Дръжте крадеца". Много рискуваш с коментарите си.

    Така е, Далия - казването на истината ВИНАГИ е рисковано!
    Никога, уважаема, през живота си не съм крала. НИКОГА!
    Въпросният крадльо в блог.бг. вече е посочил автора на стих. "Като на кино"(макар че е оставил своята редакция), но другите стихотворения и текстове в блога му продължават да са си "негови".
    В живота мръсниците са повече от свестните, няма как да е различно в литературата - нали е художествено отражение на реалността.
  • Ана, крадецът вика: "Дръжте крадеца". Много рискуваш с коментарите си.
  • Радвам се, че вече сме наясно, Ана - трудно ми бе да преглътна подобни обвинения и изрази от типа "Мерзост!", "Не понасям творческото нечистоплътие" и т.н.
    Изстрадала съм всяка дума от творбите, които създавам. Всяка дума. Вярвам в написаното и оценявам факта, че толкова хора четат стихотворенията ми. Ето защо приех като обида думите ти - повярвай, далеч не ми е смешно, защото гордостта на един автор е чистотата и искреността на творчеството му. Аз вярвам, че стиховете ми са искрени и че достигат до сърцата на хората.
    Колкото до неизвестното същество, което си е позволило да ме краде - разбрах, че не съм единствената, от която са присвоени творби. Ще задействам нещата, за да няма ненаказано плагиатство.
  • Яна, някой те е окрал, а ти се смееш? Ако този крадльо утре тук-там промени твои стихотворения и ги издаде като свои, пак ли ще ти е смешно? Това е престъпление, моето момиче, затова подай жалба и до "Откровения", и до Блог.бг.
    Всичко добро ти желая. Аз

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...