Jul 7, 2013, 3:55 PM

Като на кино

  Poetry » Love
1.3K 0 17

Като на кино



Не ме обичай толкова наужким
с „Желая те” изтъркано до блясък.
Отдавна тези думи са ненужни
и краят на сюжета ми е ясен.
Не ми носи цветя – не е модерно.
Нима за тебе времето е спряло?
В последната ни нощ ще бъда в черно.
Прожектори! Започваме! Начало!
Ти сядаш срещу мен и ме поглеждаш.
В сценария е казано – въздишка.
Намръщвам се прикрито, изпод вежди.
Сълзи и драма май че са излишни.
Ще кажеш виц, но няма да се смея.
Изкуствено е, толкова фалшиво...
От пет години чужд живот живея!
От пет години страдам мълчаливо!
А ти не забелязваш. И едва ли
за мене ми помислил в суетата.
Отдавна гледаш чуждите сериали,
за теб съм просто мила непозната.
Достатъчно! Почивка! До след малко!
Сменете реквизита и декорите!
Историята толкова е жалка,
защото ние с тебе сме... актьорите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Моля, дами - преустановете дрязгите, от спорове смисъл няма. Всичко се изясни, нека коментираме само и единствено произведението.
  • blackdahlia (Далия ): 31-07-2013г. 12:52
    Ана, крадецът вика: "Дръжте крадеца". Много рискуваш с коментарите си.

    Така е, Далия - казването на истината ВИНАГИ е рисковано!
    Никога, уважаема, през живота си не съм крала. НИКОГА!
    Въпросният крадльо в блог.бг. вече е посочил автора на стих. "Като на кино"(макар че е оставил своята редакция), но другите стихотворения и текстове в блога му продължават да са си "негови".
    В живота мръсниците са повече от свестните, няма как да е различно в литературата - нали е художествено отражение на реалността.
  • Ана, крадецът вика: "Дръжте крадеца". Много рискуваш с коментарите си.
  • Радвам се, че вече сме наясно, Ана - трудно ми бе да преглътна подобни обвинения и изрази от типа "Мерзост!", "Не понасям творческото нечистоплътие" и т.н.
    Изстрадала съм всяка дума от творбите, които създавам. Всяка дума. Вярвам в написаното и оценявам факта, че толкова хора четат стихотворенията ми. Ето защо приех като обида думите ти - повярвай, далеч не ми е смешно, защото гордостта на един автор е чистотата и искреността на творчеството му. Аз вярвам, че стиховете ми са искрени и че достигат до сърцата на хората.
    Колкото до неизвестното същество, което си е позволило да ме краде - разбрах, че не съм единствената, от която са присвоени творби. Ще задействам нещата, за да няма ненаказано плагиатство.
  • Яна, някой те е окрал, а ти се смееш? Ако този крадльо утре тук-там промени твои стихотворения и ги издаде като свои, пак ли ще ти е смешно? Това е престъпление, моето момиче, затова подай жалба и до "Откровения", и до Блог.бг.
    Всичко добро ти желая. Аз

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...