21 ago 2009, 22:49

Като обич

643 0 5

Като нежна паяжина те изпредох,

ден и нощ във кулата на свойте страсти.

И принцеса спяща в сънищата се пренасях,

и наяве будна чаках в призрачни воали.

Като делва майсторски от глина ме извая,

ден и нощ - във свойта работилница.

Аз за теб бях търсеният свят Граал,

а ти жадно пиеше от своята светилница.

Като топъл дъжд през слънчев ден заплиска...

Ден и нощ надвива мощни урагани...

Топъл дъх край мен остана - да се сливам

в сладка дрямка върху твоите трептящи длани...

 

Като нежна паяжина те изпредох...

Ден и нощ, през всичките сезони

търсех те, а ти била си покрай мене

и две думи само моята душа пророни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....