Като обич
Като нежна паяжина те изпредох,
ден и нощ във кулата на свойте страсти.
И принцеса спяща в сънищата се пренасях,
и наяве будна чаках в призрачни воали.
Като делва майсторски от глина ме извая,
ден и нощ - във свойта работилница.
Аз за теб бях търсеният свят Граал,
а ти жадно пиеше от своята светилница.
Като топъл дъжд през слънчев ден заплиска...
Ден и нощ надвива мощни урагани...
Топъл дъх край мен остана - да се сливам
в сладка дрямка върху твоите трептящи длани...
Като нежна паяжина те изпредох...
Ден и нощ, през всичките сезони
търсех те, а ти била си покрай мене
и две думи само моята душа пророни.
© Мариола Томова All rights reserved.
!)