8 dic 2011, 19:58

Като приказка 

  Poesía » De amor
719 0 16

 

КАТО ПРИКАЗКА

 

На В.

 

 

Мойто слънце тази нощ засвети.

Припознах го в срамежливата луна.

Беше най-обикновена и самотна вечер.

И всичко сякаш беше както досега.

 

Но аз усетих скритата му светлина,

ей тука някъде, дълбоко вляво,

където се събираха звездите на ята

преди да отлетят през океана.

 

Звездите отлетяха – радостни и скръбни.

В мен поникна пролет посред зима.

Преди зора да зазори у мене съмна.

И вятър ми шептеше само твойто име.

 

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??