Като приказка
КАТО ПРИКАЗКА
На В.
Мойто слънце тази нощ засвети.
Припознах го в срамежливата луна.
Беше най-обикновена и самотна вечер.
И всичко сякаш беше както досега.
Но аз усетих скритата му светлина,
ей тука някъде, дълбоко вляво,
където се събираха звездите на ята
преди да отлетят през океана.
Звездите отлетяха – радостни и скръбни.
В мен поникна пролет посред зима.
Преди зора да зазори у мене съмна.
И вятър ми шептеше само твойто име.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
