КАТО ПРИКАЗКА
На В.
Мойто слънце тази нощ засвети.
Припознах го в срамежливата луна.
Беше най-обикновена и самотна вечер.
И всичко сякаш беше както досега.
Но аз усетих скритата му светлина,
ей тука някъде, дълбоко вляво,
където се събираха звездите на ята
преди да отлетят през океана.
Звездите отлетяха – радостни и скръбни.
В мен поникна пролет посред зима. ...