15 abr 2007, 16:57

Като птичка

  Poesía
1.1K 0 11

Не казвай, че много ме обичаш!
Мене или себе си залъгваш?
Не е любов това, в което вярваш.
Това е притежание,
потребност.
Не съм аз кукла, със която да играеш,
не съм имот ни движим,
ни недвижим,
жена съм аз,
от плът и кръв създадена,
и няма да ти бъда птичка в клетка!
Макар и златна,
макар и закачена
на цъфналата вишна пред дома ни!
Отвори ми вратичката,
нека изляза,
нека политна!
Нека летя в синевата свободно,
да си изпълня дробовете със въздух!
Да дишам!
        Да дишам!
                   Да дишам!
Не ревнувай от мойте приятели,
те приятели вечно ще бъдат.
С тях ще летя,
но ще се връщам при тебе
да споделяме двама живота си!
Като птичка пусни ме да бъда свободна,
за да остана вечно до тебе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, така мисля и аз ,Ани-не бива душата да е като завързан възел, трябва да е свободна и така да ОБИЧА! Поздрав за стиха ,който е и моя житейска позиция!
  • Като стих ми хареса. Но като житейска позиция не я споделям. И аз си играх на свобода с мойта гъска, ама тя отлетя...
  • Благодаря на всички за хубавите думи!
  • "Една любов е истинска, когато
    е пусната свободно да лети,
    и щом се завърне тя при теб,
    значи твоя е била, нали? "
    Прекрасен стих!
  • Бъди като волна птица....непозволявай в клетка да затварят душата ти...!!!
    Хубав стих ,Ани!!!
    Поздрави !!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...