Като птичка
Не казвай, че много ме обичаш!
Мене или себе си залъгваш?
Не е любов това, в което вярваш.
Това е притежание,
потребност.
Не съм аз кукла, със която да играеш,
не съм имот ни движим,
ни недвижим,
жена съм аз,
от плът и кръв създадена,
и няма да ти бъда птичка в клетка!
Макар и златна,
макар и закачена
на цъфналата вишна пред дома ни!
Отвори ми вратичката,
нека изляза,
нека политна!
Нека летя в синевата свободно,
да си изпълня дробовете със въздух!
Да дишам!
Да дишам!
Да дишам!
Не ревнувай от мойте приятели,
те приятели вечно ще бъдат.
С тях ще летя,
но ще се връщам при тебе
да споделяме двама живота си!
Като птичка пусни ме да бъда свободна,
за да остана вечно до тебе!
© Анета All rights reserved.
Поздрав за стиха ,който е и моя житейска позиция!
