9 feb 2008, 0:04

Kaто птиците 

  Poesía » Filosófica
715 0 15
 

 

Красота, от крилото на гълъб.

Тишина, от белотата в перото.

Отлита безмълвният жерав...

югът го чака в прегръдката топла.

 

Човекът тръгва по пътя си стръмен,

среща камъни, хора, ята -

върви с поглед в небето по друма

и събира надежди от птичи гнезда.

 

А крилете му липсват тъй силно,

ах, таз'  непорочно-ревнива  земя!

Ще го пусне ли за миг в странството дивно -

не мога ли като птиците и аз да летя?!

 

 

 

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??