Kaто птиците
Красота, от крилото на гълъб.
Тишина, от белотата в перото.
Отлита безмълвният жерав...
югът го чака в прегръдката топла.
Човекът тръгва по пътя си стръмен,
среща камъни, хора, ята -
върви с поглед в небето по друма
и събира надежди от птичи гнезда.
А крилете му липсват тъй силно,
ах, таз' непорочно-ревнива земя!
Ще го пусне ли за миг в странството дивно -
не мога ли като птиците и аз да летя?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
