9 февр. 2008 г., 00:04

Kaто птиците 

  Поэзия » Философская
681 0 15
 

 

Красота, от крилото на гълъб.

Тишина, от белотата в перото.

Отлита безмълвният жерав...

югът го чака в прегръдката топла.

 

Човекът тръгва по пътя си стръмен,

среща камъни, хора, ята -

върви с поглед в небето по друма

и събира надежди от птичи гнезда.

 

А крилете му липсват тъй силно,

ах, таз'  непорочно-ревнива  земя!

Ще го пусне ли за миг в странството дивно -

не мога ли като птиците и аз да летя?!

 

 

 

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??