Красота, от крилото на гълъб.
Отлита безмълвният жерав...
югът го чака в прегръдката топла.
среща камъни, хора, ята -
върви с поглед в небето по друма
А крилете му липсват тъй силно,
ах, таз' непорочно-ревнива земя!
Ще го пусне ли за миг в странството дивно -
не мога ли като птиците и аз да летя?!
© Вечерница или Зорница All rights reserved.