17 may 2007, 12:32

Като разкъсана струна

  Poesía
1.3K 0 6
Като разкъсана струна
стоя, превита от удара -
получих шамар от съдбата,
зашлеви ме, като непослушна дъщеря!

С какво сгреших,
че обичам искрено и вярно
или, че съм наивна и допускам
всеки да ми дава посоки в живота -

а те, всички ме тласкаха към пропастта,
принудиха ме да съм им робиня.
Какво да направя? Такава съм.
Всеки е себе си, но не всеки лази в пепелта.

Заболя ме от поредния шамар.
Опитах се да се изправя,
но тя (съдбата) ми се изсмя в лицето
и заля ме с поредната "доза" кал!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Каракчиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...