Като разкъсана струна
Като разкъсана струна
стоя, превита от удара -
получих шамар от съдбата,
зашлеви ме, като непослушна дъщеря!
С какво сгреших,
че обичам искрено и вярно
или, че съм наивна и допускам
всеки да ми дава посоки в живота -
а те, всички ме тласкаха към пропастта,
принудиха ме да съм им робиня.
Какво да направя? Такава съм.
Всеки е себе си, но не всеки лази в пепелта.
Заболя ме от поредния шамар.
Опитах се да се изправя,
но тя (съдбата) ми се изсмя в лицето
и заля ме с поредната "доза" кал!
стоя, превита от удара -
получих шамар от съдбата,
зашлеви ме, като непослушна дъщеря!
С какво сгреших,
че обичам искрено и вярно
или, че съм наивна и допускам
всеки да ми дава посоки в живота -
а те, всички ме тласкаха към пропастта,
принудиха ме да съм им робиня.
Какво да направя? Такава съм.
Всеки е себе си, но не всеки лази в пепелта.
Заболя ме от поредния шамар.
Опитах се да се изправя,
но тя (съдбата) ми се изсмя в лицето
и заля ме с поредната "доза" кал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Каракчиева Всички права запазени
