May 17, 2007, 12:32 PM

Като разкъсана струна

  Poetry
1.3K 0 6
Като разкъсана струна
стоя, превита от удара -
получих шамар от съдбата,
зашлеви ме, като непослушна дъщеря!

С какво сгреших,
че обичам искрено и вярно
или, че съм наивна и допускам
всеки да ми дава посоки в живота -

а те, всички ме тласкаха към пропастта,
принудиха ме да съм им робиня.
Какво да направя? Такава съм.
Всеки е себе си, но не всеки лази в пепелта.

Заболя ме от поредния шамар.
Опитах се да се изправя,
но тя (съдбата) ми се изсмя в лицето
и заля ме с поредната "доза" кал!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Каракчиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...