дакота (Дакота)
152 364
4 jun 2007, 13:00

като сенки 

  Poesía
1031 0 8

Като сенки от късни следобеди,
укротени от силния огън,
някак плахо, с нескрита умора
все във залеза търсим спокойствие.


Във объркани чувства забравяме,                             
че под облаци губим от пламъка -
във душите със пареща жажда
към  раздялата бутаме камъка си.


Като сенки от късни следобеди -
с монотонния  дъх на умората
малки гаснещи пръски от огъня
по лицата ни парват за сбогом...

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??