4 июн. 2007 г., 13:00

като сенки 

  Поэзия
947 0 8

Като сенки от късни следобеди,
укротени от силния огън,
някак плахо, с нескрита умора
все във залеза търсим спокойствие.


Във объркани чувства забравяме,                             
че под облаци губим от пламъка -
във душите със пареща жажда
към  раздялата бутаме камъка си.


Като сенки от късни следобеди -
с монотонния  дъх на умората
малки гаснещи пръски от огъня
по лицата ни парват за сбогом...

© Дакота Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??