Jun 4, 2007, 1:00 PM

като сенки 

  Poetry
1032 0 8

Като сенки от късни следобеди,
укротени от силния огън,
някак плахо, с нескрита умора
все във залеза търсим спокойствие.


Във объркани чувства забравяме,                             
че под облаци губим от пламъка -
във душите със пареща жажда
към  раздялата бутаме камъка си.


Като сенки от късни следобеди -
с монотонния  дъх на умората
малки гаснещи пръски от огъня
по лицата ни парват за сбогом...

© Дакота All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??