като сенки
Като сенки от късни следобеди,
укротени от силния огън,
някак плахо, с нескрита умора
все във залеза търсим спокойствие.
Във объркани чувства забравяме,
че под облаци губим от пламъка -
във душите със пареща жажда
към раздялата бутаме камъка си.
Като сенки от късни следобеди -
с монотонния дъх на умората
малки гаснещи пръски от огъня
по лицата ни парват за сбогом...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
