pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
140 3580
4 nov 2011, 21:24

Като Смърт... 

  Poesía » Otra
5527 1 72

Летището – проклета хищна сянка,

приклекнало в полята на Враждебна.

Враждебна е. И като Смърт ги чака,

да ги запрати в необята на Вселената.

 

Отиват си. Нали и те са птици.

Виж, на ята отлитат самолетите!

Родителите днес са лунатици,

които слънце можеха да гледат.

 

Отиват си децата на България

със куфари по двайсет килограма.

Билетът – евтин като стек цигари.

А им е  скъпо... 

                            да останат.


 

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • !!!!!!!
  • Пинче, Приятелко, колкото пъти го прочета това стихотворение и винаги ми се иска да те прегърна и да ти стисна здраво ръката. Всъщност, както винаги при прочита на твое стихотворение - страхотна поезия и силен и болящ текст!!!
  • летище
    над София облаци
    есенни птици
  • Наистина е като смьрт ...
  • Настръхвам всеки път, когато препрочитам това стихотворение. Особено последния куплет! Боли!
  • Поздравявам ви! Разплакахте ме, развълнувахте ме, стиха ви докосна душата ми...
  • Развълнува ме силно, а дори още не съм тръгнала...Поздравления за стихотворението!
  • България е прекрасна страна...
    И нямам търпение да се върна, да докосна земята, от която идвам. Нещата на всякъде са зле, има държави много по-зле от нас. И никой никъде не те чака с отворени обятия. Няма друго място като дома... няма...

    Пинче, прекрасна моя... разтърси ме... отново
  • И аз отдавна не бях те чела, но пак осъзнавам, както винаги, колко много губя от това...
    Стихотворението ти е един болящ вик, дано го чуят оправниците ни!
    А ти - ти си една безумно даровита поетична богиня, Поли!!!
    Прегръщам те с обич!
  • Отиват си децата ни, отиват...
    А ний стоим като прокажени.
    На миналото чувствата изстиват.
    А бъдещето? - кой ще им предскаже?

    !!!*
  • Поли, отдавна не бях те чел! За което дълбоко съжалявам! Пишеш ратърсващо, потресаващо точно!
  • Горчива истина, предадена с разтърсващи изразни средства, които са твой патент, скъпа Поли. Право в целта!
  • <a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-749324199.html"><img src="http://s10.rimg.info/318f053899795c60e13e0feabac28d5c.gif" ></a>
  • Поздрав за силното стихотворение!
  • Отиват си децата на България.
    Жестоката истина!
    Поздрав за силния текст!
  • Истина която само ти можеш да опишеш така. Страхотна!
  • Ще продължаваме да си отиваме, всяка година, и деца, и майки, и любими... докато накрая спрем изобщо да си идваме! И всяка следваща след нея, ще си умира по частица с всеки полет. Живот натъпкан в куфари по 20 килограма... А дано, но на дали, най-накрая да умре и последната частица робство и покорство, което е останало в изпращащите и да разберът, защо си отиваме, че да се спре с писането на тежки стихове и да се вземе някаква действителна и действаща гражданска позиция. Която да спре не само тези, които си отиваме - всяка година(преди да сме спрели да си идваме), но и да прибере тези, които вече са спрели да си идват!

    Весели празници!
  • По двайсет килограма.
  • Отиват си...
  • Много е хубаво. Разчувства!
  • Много тъжно,но истинско!
    Поздрав!
  • Тъжно ! Но е истина.А когато тръгват за първи път са пиленца със свити души.Една вода не могат да си купят.
  • ...И ще вали, и ще вали,
    дордето не остане никой
    България да го боли...
  • добро!
  • И моите деца ще отлитнат скоро завинаги на Юг...Стихове-болка... Поздрав!
  • няма семейство незасегнато от тази болка..
    много тежък стих, потресаващ...
    Пинче, разплака ме...
    прегръщам те!***
  • Точно в болното място на България. Голяма си, Пинче!
  • Уви, реалност ...
  • Разплака ме!Много истински и много силен стих!Поздрави,Павлина!
  • Това е ужасяващата картина, рисуваща действителността в България. Изпитала съм го и знам много по темата. Ужасно е!
  • Тъжна истина...
  • Отиват си децата на България...
    И не само децата - от деца до баби - всичко е хукнало, все едно у нас змии и гущери въдим.Като чумаво.
    Враждебна е. И като Смърт ги чака,
    да ги запрати нейде из Вселената.
    !!!
    Дано да дойде ден да посвещаваш прекрасните си стихове на тяхното завръщане...
  • Вярно... че им идва много скъпо
    нерантабилно е... и рисково дори.
    Така боли ни - за отлитащото ято...
    Останат ли, заради тях ще ни боли!

    Нека... нека ни сълзи!

    Прегръдка за теб!
  • !!!!!
  • Мамка му, този го приемам много лично! Жесток!!!
  • Всяко нещо си има причина и следствие! Всяко следствие си има и хубави и лоши страни. Сигурен съм, че има нещо хубаво в това да отлитат. Може би още не можем да го осъзнаем, а може би още го няма. Не забравяйте, че ние не можехме да пътуваме. А те хем МОГАТ, хем са МЛАДИ! ЕХАААА!
  • Нагледах се...как слънцата тук угасват
    и как мечтите стават сива,пепел
    и се проклинах, че родих дете
    в държава, станала на плесен!
    Прегръдки,Поли!
  • Представям си една (всъщност са повече) хронично изкуфяваща глава, която си затваря очите и устата, докато мозъка и изтича... някой ден ще и излезе през носа!
  • Майчина прегръдка - най-топлата - за теб, с обич*!!!
  • Надявам се този стих да има продължение,някой ден,и в него враждебненското летище да е гостоприемно-за същите тези ята!

    Поздравления,Поли!
  • Болиш, Пинче,много!
    Дали щъркелчетата ни не отлитат, защото не искат да живеят като жаби?...
    Поздрави!
  • Силно, образно, чувствено!Поздравления!
  • !!!...
  • Скъпо им е да останат...
    Разплакваш...
    И те прегръщам, поне това...
  • Тъжен, но истински стих!!!
  • Летището-проклета права линия.
    (Не господ е чертал водоразрива)
    Живот - оттатък подреден, стерилен...
    Живот - отсам - Ако въобще го има...
  • болезнена истина!!!
  • Колко много мъка си побрала в краткия си стих!!! И както винаги - великолепна!
  • Тъжната истина...!
  • Тъжна реалност е стиха ти, Поли!
  • Пинче, Пинче!
    Заковаващо пишеш!
    Три куплета - три яки гвоздея.
  • Боли!!!
  • В сърцето ми бръкна,Павлина!!!Колко пъти съм проклинала чудовището– Летище!Лунатичка съм ,залепила очите си за скайпа.Майка съм,която никога няма да се помири с подобна Смърт!
    Прекланям се пред Поезията ти!!!
  • Пинче, толкова си истинска!
    Много силен, много тежък стих!
  • Истинско и силно! Знам какво е усещането...Стихът ти ме прободи в сърцето! Поздрави!
  • Като плесница е стихът ти, Пин...боли...
    Обичам поезията ти!
  • С Ивон! Поздравления!
  • Ти като не снимаш - пишеш...
    Как да те коментирам, като ми приседна?!
    Дано да има кой да ни прелее...
    Зем.
  • Силен не,ами...направо пронизващ стих.
    За жалост и верен
    Поздрав,Пинче!
  • "куфари по двайсет килограма".............. с етикет
    като цена на стока
    Толкова струват за съжаление Българските ни деца
    и все пак, Дано са по добре, а когато се завърнат да има кой да ги посрещне и прегърне!

    Бог да ги пази!!!

    До теб съм, Поли!()*

    http://www.youtube.com/watch?v=gYj_BOCotpI
  • Много силен стих!
    Поздравления!
  • Пронизващ стих!
  • Силно въздейства този стих!Хваща направо за гърлото!Срдечен поздрав, Пинче!
  • С теб, Пинче...
  • Силен стих!
    Отиват си децата ни...
    Много образно и чувствено!!!
    Поздравления, Павлина!!!
  • Плача! По веднъж в годината нещо от мен умира на летището ....
  • УАУ!Страшната истина!!!
    Браво!
  • !...
  • Тежък стих! Трудно се преглъща!
  • !!!
Propuestas
: ??:??