Nov 4, 2011, 9:24 PM

Като Смърт...

  Poetry » Other
6.1K 1 72

Летището – проклета хищна сянка,

приклекнало в полята на Враждебна.

Враждебна е. И като Смърт ги чака,

да ги запрати в необята на Вселената.

 

Отиват си. Нали и те са птици.

Виж, на ята отлитат самолетите!

Родителите днес са лунатици,

които слънце можеха да гледат.

 

Отиват си децата на България

със куфари по двайсет килограма.

Билетът – евтин като стек цигари.

А им е  скъпо... 

                            да останат.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...