Летището – проклета хищна сянка,
приклекнало в полята на Враждебна.
Враждебна е. И като Смърт ги чака,
да ги запрати в необята на Вселената.
Отиват си. Нали и те са птици.
Виж, на ята отлитат самолетите!
Родителите днес са лунатици,
които слънце можеха да гледат.
Отиват си децата на България
със куфари по двайсет килограма.
Билетът – евтин като стек цигари.
А им е скъпо...
да останат.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
