Като Смърт...
Летището – проклета хищна сянка,
приклекнало в полята на Враждебна.
Враждебна е. И като Смърт ги чака,
да ги запрати в необята на Вселената.
Отиват си. Нали и те са птици.
Виж, на ята отлитат самолетите!
Родителите днес са лунатици,
които слънце можеха да гледат.
Отиват си децата на България
със куфари по двайсет килограма.
Билетът – евтин като стек цигари.
А им е скъпо...
да останат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
