4.11.2011 г., 21:24

Като Смърт...

6.1K 1 72

Летището – проклета хищна сянка,

приклекнало в полята на Враждебна.

Враждебна е. И като Смърт ги чака,

да ги запрати в необята на Вселената.

 

Отиват си. Нали и те са птици.

Виж, на ята отлитат самолетите!

Родителите днес са лунатици,

които слънце можеха да гледат.

 

Отиват си децата на България

със куфари по двайсет килограма.

Билетът – евтин като стек цигари.

А им е  скъпо... 

                            да останат.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...