28 dic 2010, 14:49

Като снежинка

  Poesía » Otra
701 0 4


Като снежинка, цялата бяла,

нося се над земята.

Зимната буря, край мен побесняла,

други снежинки премята.

 

Аз се люлея – бавно и плавно –

за виелицата нехая.           

Дали ще срещна във снежния вихър

сродна душа? Не зная.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сега е сезонът на сродните снежинки!
    Добре дошла!
  • Благодаря ти, Милена.
    Твоето стихотворение ме накара да се почуствам част от общността на "Откровения".
    Весели празници, "сестричке сред рой". Успешна и изпълнена с вдъхновение Нова година.
  • Хубав стих!
    Изпращам ти снежен поздрав по една снежинка, която се вдъхнови от товята!
    Весели празници!

    Бяла снежинка снега си настига,
    става сестричка сред рой,
    търсиш ли смисъл съдбовен,пристига
    още сред преспите той.

    Бяла снежинка през преспите бърза
    иска да стане звезда,
    днес е последна, а утре най-първа
    в мислите вечна следа.
  • Стига да искаш!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...