Dec 28, 2010, 2:49 PM

Като снежинка 

  Poetry » Other
584 0 4


Като снежинка, цялата бяла,

нося се над земята.

Зимната буря, край мен побесняла,

други снежинки премята.

 

Аз се люлея – бавно и плавно –

за виелицата нехая.           

Дали ще срещна във снежния вихър

сродна душа? Не зная.

© Златина Бонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сега е сезонът на сродните снежинки!
    Добре дошла!
  • Благодаря ти, Милена.
    Твоето стихотворение ме накара да се почуствам част от общността на "Откровения".
    Весели празници, "сестричке сред рой". Успешна и изпълнена с вдъхновение Нова година.
  • Хубав стих!
    Изпращам ти снежен поздрав по една снежинка, която се вдъхнови от товята!
    Весели празници!

    Бяла снежинка снега си настига,
    става сестричка сред рой,
    търсиш ли смисъл съдбовен,пристига
    още сред преспите той.

    Бяла снежинка през преспите бърза
    иска да стане звезда,
    днес е последна, а утре най-първа
    в мислите вечна следа.
  • Стига да искаш!
Random works
: ??:??