Като снежинка се стопява...

28 nov 2009, 18:16

Poesía

859 0 14

Като снежинка се стопява
в ръцете топли на смъртта,
целува ме и отминава
пияна младостта…
Тя няма да се върне вече!
И само в сън, и само в стих
косите си тя ще разпуска
поне за миг, поне за миг.
Надеждите ми - голи клони,
в гора от мисли ще стърчат,
а плодовете неродени
все по-силно ще болят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Като снежинка се стопява...

Искате да прочетете повече?

Propuestas