28 nov 2009, 18:16

Като снежинка се стопява... 

  Poesía
765 0 14

Като снежинка се стопява

в ръцете топли на смъртта,

целува ме и отминава

пияна младостта…

 

Тя няма да се върне вече!

И само в сън, и само в стих

косите си тя ще разпуска      

поне за миг, поне за миг.

 

Надеждите ми - голи клони,

в гора от мисли ще стърчат,

а плодовете неродени

все по-силно ще болят...

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??