Като снежинка се стопява...

28 нояб. 2009 г., 18:16

Поэзия

5.0 / 13

861 0 14

Като снежинка се стопява
в ръцете топли на смъртта,
целува ме и отминава
пияна младостта…
Тя няма да се върне вече!
И само в сън, и само в стих
косите си тя ще разпуска
поне за миг, поне за миг.
Надеждите ми - голи клони,
в гора от мисли ще стърчат,
а плодовете неродени
все по-силно ще болят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Третата мория
Портрет

Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
Новый год

Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
В мире снов

По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »