Като снежинка се стопява...

Nov 28, 2009, 6:16 PM

Poetry

860 0 14

Като снежинка се стопява
в ръцете топли на смъртта,
целува ме и отминава
пияна младостта…
Тя няма да се върне вече!
И само в сън, и само в стих
косите си тя ще разпуска
поне за миг, поне за миг.
Надеждите ми - голи клони,
в гора от мисли ще стърчат,
а плодовете неродени
все по-силно ще болят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Като снежинка се стопява...

Want to read more?

Random works