Като суха река
Като суха река е самотно
разстоянието между теб и мен...
Няма ги, няма ги вече
красивите, заспали риби,
сънуващи, че някой ги събужда...
Няма ги водните духове,
шепнещи нощем в тръстиките...
Няма ги инатливите раци,
дебнещи плячка в подмолите...
Няма ги затворените и потайни миди,
няма ги стройните чапли...
Няма ги водните лилии –
някой открадна ги вчера.
Остана ми тинята само
от непростимите мълчания
и утаените ни болки...
и пустите крайбрежни пясъци,
жадуващи за нови дъждове.
Коварните, подвижни пясъци,
готови всеки миг да заличат
това, което ми написа някога
с една зелена клонка от върба!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Рада Димова Todos los derechos reservados
