radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
16 oct 2014, 18:28

Като суха река

  Poesía
823 0 11

 

                               Като суха река е самотно

                               разстоянието между теб и мен...

                               Няма ги, няма ги вече

                               красивите, заспали риби,

                               сънуващи, че някой ги събужда...

                               Няма ги водните духове,

                               шепнещи нощем в тръстиките...

                               Няма ги инатливите раци,

                               дебнещи плячка в подмолите...

                               Няма ги затворените и потайни миди,

                               няма ги стройните чапли...

                               Няма ги водните лилии –

                               някой открадна ги вчера.

 

                              Остана ми тинята само

                              от непростимите мълчания

                              и утаените ни болки...

                              и пустите крайбрежни пясъци,

                              жадуващи за нови дъждове.

                              Коварните, подвижни пясъци,

                              готови всеки миг да заличат

                              това, което ми написа някога

                              с една зелена клонка от върба!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • radiola (Рада Димова)
    radiola (Рада Димова)
    Доче, благодаря ти за страхотния и много смислен стих!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Остана ми тинята само
    от непростимите мълчания"
    От кал Адам изваял Господ някога
    от кал и Ева, а след тях цял свят.
    От кал мечтите си извайва и грънчарят...
    Ако от тинята откъснеш премълчаното
    прекрасни светове ще създадеш...
  • Ilis (Алина Стоянова)
    Ilis (Алина Стоянова)
    Усетих болката и утаената надежда в нежния финал.
    Браво, Раде!
  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    "Не че небето в мен е празно,
    не че реките в мен са мъртви,
    не че градовете в мен са неотзивчиви
    и като пустинни вихри
    улиците ме въртят из тях.
    А защото не предвидих Сушата..."

    Това е то, Рада - никога не сме готови за нея.
    Поздрав за сполучливата образност и завладяващото чувство в стиха ти!
  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    Почувствах колко е самотно това разстояние...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0